(Иван Мърквичка, Портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1910 г.) ♥

(Иван Мърквичка, Портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1910 г.)

♥ Един дълъг ден в Шишковци

Майстора обичал есенно време да се вдигне рано, още преди изгрев. Да се запъти към лозята, там да се сниши под лозов шубрак и цели часове да лежи, вперил взор в кехлибарените зърна на някой налят грозд. Така да издебне по какъв начин първият безоблачен лъч ще допре зърната, по какъв начин ще ги освети и оцвети, по какъв начин ще се преливат краските, откакто слънцето огрее целия шубрак и да попие всичко с тъмните си остри гледци. На другата заран – още веднъж. И по този начин с дни – до момента в който улови измежду жуженето на пчелите една огромна златна чепка, до момента в който гроздът блесне като съзвездие, пресътворен върху платното, с цел да ни храни и в този момент, след толкоз години. 

Майстора не може да не рисува, както лозата не може да не събира и да не заключва в зърна земния сок и слънчевата светлина. Не са него тишината и безгрижието на неделята, която разоръжава мускулите и мозъка. „ Празнувах единствено когато бивах болен “ – признава художникът. Работех и на Великден. “ Привличат го постоянството и плебейския труд на делника, съзиждащ труд, в който е отдадено цялото сърце, тъй като както споделят с усмивка земляците му – „ половин сърце е половин работа “. 

„ Талантът на един художник е като единицата, а нулите – това е работата – обича да повтаря Майстора. – остави единицата без нули и от гения няма да остане нищо. А – в противен случай – в случай че към тази единици непрестанно добавяш нули, тогава и геният ще бъде същински гений, ще расте… Ето за какво и аз всеки ден се мъча да обрисувам по едно колеленце с боите, само че не за гения, а за личното си утешение. Другото идва единствено, в случай че въобще го има… “

Работи, не запомнил за времето. Води го трудолюбието и постоянно младото любознание към света, което се възражда всяка заран. И вдъхновението – „ този необичаен посетител, който не обича да посещава мързеливите “ – постоянно го спохожда в делниците на Шишковци. 

На дело се реализира общоизвестното предписание на създателя – „ Ако пропусна един ден без работа – аз виждам това. Ако не работя два дни – виждат приятелите ми. Ако не работя три дни – виждат го всички. “ Продължителен и комплициран е трудът върху платното, преди да можеш да се отдръпнеш обратно, да отпуснеш четката, самичък да си смигнеш закачливо и да изречеш предостатъчно – „ Урала, Майсторе! “

Хиляди са дните на художника, отдадени на труд, на въодушевен и сладостен труд. „ Животът е едно мигновение “ – споделяше източният влъхва Омар Хаям. Но животът е цялостен с прелестни мигновения – мигновения на разцъфтяващия клон, на натежаващия плод, мигновения на човешката усмивка и хубост, мигновения на порива и достойнство. Художникът желае да ги зърне, да ги запамети и задържи на платната си. От хиляди такива мигновения се раждат картините му. С хиляди дни е изпълнен животът му в Шишковци, всекидневният му героизъм. 

Из: „ Книга за Майстора “, Георги Струмски, Издателство на Отечествения Фронт, 1985 година
Изображение: Иван Мърквичка, Портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1910 година